Митът за мазнините и убиват ли ни бавно въглехидратите?

„Дали пълнеем или отслабваме, дали ставаме по-силни или по-немощни, по-дейни или по-апатични до голяма степен зависи от инсулина – хормонът, който се държи като началник склад в тялото. Когато захарите и въглехидратите се превърнат в глюкоза и попаднат в кръвоносната система, панкреасът произвежда инсулин, който решава къде да ги складира. Глюкозата е нещо чудесно,особено  когато тялото има нужда от нея. Тя подхранва мозъчните и мускулните клетки и се превръща в мазнина, която да бъде използвана в бъдеще, а също така действа като запалител, благодарение на който тялото е в състояние да използва мазнините като гориво. Тук идва и уловката: инсулинът е предназначен за работа със сложните  въглехидрати, които се срещат в природата, например в листните зеленчуци, а не в простите въглехидрати, създадени от нас като зърнени закуски и хляб. Простите въглехидрати се усвояват прекалено бързо, клетките се насищат, а излишъкът се превръща в мазнина, преди инсулинът да успее да го разнесе. Все още активният инсулин в кръвта търси захари, което ни кара да изпитваме глад. Тогава хапваме още една поничка и целият процес започва от начало. Ако няколко години изтезавате тялото си по този начин, клетките ви може да станат резистентни към инсулина.Те се уморяват да преработват всичката тази глюкоза и просто престават да реагират. И какво се случва тогава с глюкозата? Превръща се направо в мазнини.

Не всеки желае да признае, но безспорната истина е, че животинските мазнини са ни превърнали в това, което сме днес. Когато предцитени за първи път напуснали африканската савана, те следвали стадата, а не посевите. Търсели  месо и оставали там, където го намирали, без значение колко тежки били условията. Всичко това се случва в продължение на повече от 2 млн. години, където сме се прехранвали с месото и жилавите корени, които сме си набавяли чрез  лов и събирачество. Яйцата, тлъстото месо и сиренето били ценени, тъй като били високо калорични, лесни за съхранение и се усвоявали постепенно. По този начин не голямо количество храна  можело да поддържа организма през целия ден сит. Когато древните гърци принасяли най-тлъстите парчета месо на боговете, това било жертвоприношение., т.е. те им давали онова, което най-силно желаят.

Едва в последно време хората преминали към питомните зърнени култури. От тогава са  налице намаляването на средния човешки ръст, бумът в затлъстяването и заболяванията, причинени от недоимъчно хранене. Положението се влошило, особено през 80-те години на миналия век, след като Съединените щати предприели катастрофален експеримент. От 1960 до 1980 г. затлъстяването сред населението било константна величина. През 1977 г. обаче Съединените щати направили нещо, което никоя страна не била правила до този момент: заклеймили месото и заложили на зърнените култури, които традиционно се използвали за угояване на добитъка. Не след дълго случаите на затлъстяване в Америка зачестили и до днес не са спрели да се увеличават.“ – Родени герои – Кристофър Макдугъл.

Горепосочените данни са едни от неоспоримите факти, които доказват , че мазнините не са основните виновници, които предизвикват затлъстяването на населението.

Другият най-често срещан мит, които ни кара да отбягваме този тип храна е , че високите нива на мазнините в кръвта причиняват холестерол, който се натрупва по вътрешните стени на артериите и довежда до инсулт и инфаркт. Все повече изследвания обаче доказват, че без увреждане на артериалната стена, холестеролът не може да започне да образува “плака”, без значение колко високи са кръвните ви липиди.

Всеки път, когато повишавате нивата си на кръвна захар и успоредно с това и нивата на инсулин, независимо дали го правите чрез употребата на храната или със спортни напитки и добавки, в тялото ви и най-вече по кръвоносните съдове се образува възпалителен процес, който уврежда стената на артериите. LDLчастиците (лошият холистерол) се закачат по стените на увредените кръвоносни съдове и причиняват атеросклероза (втвърдяване на артериите). А именно атеросклерозата е водеща причина за сърдечни заболявания и инсулт.В този стадий плаката продължава  да се изгражда, докато в крайна сметка се разкъсва през стената на артериите, образувайки съсирек, който блокира циркулацията. Това представлява сърдеченият удар.  Научни изследвания показват, че пиковете на кръвната захар са потенциално вредни. Те не само водят до диабет и сърдечни заболявания, но и бъбречни, очни и нервни заболявания. Проучванията показват, че контролирането на пиковете на кръвна захар намаля риска от сърдечно-съдови заболявания.

Зависимостта на тялото към глюкоза и резките пикове и спадове покачват нивата на кортизола(хормон на стреса) в тялото. Системно повишените нива на кортизола водят до резистентност към него и все по-големи количества биват секретирани от надбъбречната жлеза, което от своя страна води до високо кръвно налягане и хипертония.

Разбира се, гореизложените анализи и данни, нямат за цел да демонизират въглехидратите. Ние от trailrunners.bg вярваме че те имат място в нашия свят и, че са чудесно средство за спортни постижения. Въпросът, който всеки би трябвало да си зададе, е на какъв етап те се превръщат от полезно средство, към пречка и лимит на вашето представяне.