Как спечелих Планински Маратон Сливен 52км Д+2000 – Станимир Димитров-Стамбето

19.05.2018г. – Събота

Денят бе прохладен и облачен, тъй като през ноща петък срещу събота валя през цялото време. Мислех за състезанието, очаквах доста кал и хлъзгаво трасе. Бях си взел единствено маратонките на Salomon Wings 8, а те са за сухи трасета – на кал и влага са доста нестабилни. Гледах през деня да заредя със соли и минерали, както и с въглехидрати.

20.05.2018г. – Неделя

Стартът на състезанието беше насрочен за 9:45ч. Разбрахме се с Георги Димитров-Клечо (познат, когото с Даниел решихме да въвлечем в приказката – трейл бягане) да мине през нас към 8:00, да ме вземе и да се насочим към старта. Старта беше от крепостта Туида, намираща се в подножието на Карандила. Пристигнахме на място, като Клечо ми каза че си е извикал помощник, който да му помага по трасето – Фараона, който беше пристигнал от Русе, специално да му пейсва и да го надъхва (за първи път участваше на състезание по-голямо от 20км). Навлязахме в крепостта, като чух по уредбата да съобщават, хората, които не са взели GPS-а си, тъй като организаторите бяха осигурили проследяване наживо. Отидох да го взема набързо. Поздравихме се с Иван Гочев и Емил Стойчев, които като мен също загряваха. Минах малко по трасето откъдето трябваше да дойдем за финала. Видях, че остават около 15мин и се върнах към старта, където се видях с Даниел с приятелката му – Илияна (тя участваше на 32км). Разменихме няколко думи за състезанието, направихме си няколко общи снимки и тръпнехме в очакване. Пет минути до старта, един от организаторите ни прикани всички да се наредят и да минат от правилната страна на старта. Пред мен имаше бегач с куче – джак ръсел, като очаквах да се случи нещо предвид суматохата, която се получава по време на старта. Заместник-кмета на Сливен – Стоян Марков ни поздрави и ни пожела успех. Обратното броене започна 10,9,8…..3,2,1 СТАРТ. Оказах се прав, кучето създаде леко напрежение и за малко да падна, но успях да избегна това нещастие. С тръгването се движих трети, като пред мен бяха двама бегачи, единия от които беше Миленчо (бегача предизвикал фурор на маратона във Велико Търново). Знаех, че са на по-късата дистанция, и трябваше малко да намаля темпото. Непосредствено зад мен се движеха Иван Гочев, Ивайло Керемедчиев и още едно момче от късата дистанция. След 2км се движихме Аз, Иван и момчето от късата дистанция. На 7км Иван започна да дърпа напред точно докато преминавахме в близост до вр.Голяма Чаталка. Целта ми беше да си следя моето темпо, а и имаше още доста километри. Взех първия си гел. Беше ми дръпнал коло 20-25 секунди. С изненада на около 8.5км Иван беше пред мен – беше спрял да се освежи на чешмата в близост до трасето и цялата му преднина бе стопена. Ето, че отново бяхме заедно. На 9.5 км беше първия подкрепителен пункт, от който грабнах няколко саламчета и продължих и подканих Ванката да тръгва с мен, тъй като нещо се заговори с хората от пункта. Направих едно леко отклонение от маршрута, подвеждайки и Ванката, който ме последва насляпо. Тогава чух викове “Маршрутът е насам“ – момчето на 32км, което беше поизостанало ни беше настигнал и то с компания – Моника Филипова, водачката и в последстиве победителка при жени на късата дистанция. На 11км излязохме на фурната и се насочихме в посока север по асфалтовия път. На 12км навлязохме пак по горски пътеки. На 15км беше втория подкрепителен пунк, от който хапнах сирене и кашкавал, напълних вода и грабнах банан, който да ям по пътя. Следваше 6км спускане, като знаех че тук ще губя време, предвид уменията ми по спускане (по средата на спускането взех второ гелче). За моя изненада около 4км държах с темпото на Иван и не губих много време, а в края на самото спускане бях изостанал около 30сек. Сега следваше бягане по поречието на река Камчия, плавно леко изкачване, където се надявах да наваксам изгубеното време при спускането. Имаше дълги прави, на които виждах Ванката пред мен на около 30 секунди, не стопявах разликата, а напротив – увеличаваше се. Знаех, че на 23.5км или на последното пресичане на реката е третия подкрепителен пункт. Там се надявах да го стигна докато презарежда, да не спирам и да тръгна с него. Да, ама не. При престигането ми на пункта, беше ми направил вече 2мин. Хапнах набързо малко сирене, кашкавал и сандвич, напълних вода и сипах соли в една от бутилките, грабнах банан за изпът и тръгнах. Усетих че съм се позабавил малко повече от колкото исках. Преди четвъртия подкрепителен пункт, се излизаше на асфалтов път за с.Раково, там имаше дълги прави, в които се надявах да го видя. Така и стана, на една дълга права точно преди един от завоите го видях. Засякох долу горе изоставането ми и беше под 2мин, което означаваше, че съм стопил малко от разликата. За моя приятна изненада при престигането ми на подкпрепителния пункт Ванката тъкмо тръгваше. Подадох едното шише на помощничката и и казах да го напълни с айран. Хапнах кашкавал и един сандвич, и сложих в чантичката си един банан и тръгнах. Не загубих повече от 30 секунди. От предвартелното разглеждане на маршрута от четвъртия пункт следваше близо 7км изкачване. Тук трябваше да се помъча да стопя разликата и ако имам възможност да дръпна напред, защото след 39км идваше спускане до финала, а при спускането както казах губя доста време. Един километър след пункта вече го бях настигнал. Известно време се движихме заедно, след което малко по малко започнах да набирам преднина. На петият пункт (при вятърния генератор) бях направил около 30 секунди преднина. Излях малкото айран, който беше останал в бутилката ми и напълних набързо вода, сложих соли и минерали и тръгнах. При тръгването ми Иван пристигна. Следваше еднокилометрово спускане, при което загубих преднината си, но следваше изкачване, където непременно трябваше да натрупам аванс. От 37 до 39км, на който се намираше последния подкрепителен пункт, успях да направя разлика около 50-60секунди. Следваше най-лошата част за мен – спускането. Все пак се опитах да запазя преднината си и да настъпя колкото мога. Получаваше се до някъде като запазвах 30-40 секундна преднина. Напълно бях съсредоточен върху трасето и маркировката. Маркировката се сливаше доста с пейзажа, а и на по-голяма част от трасето беше захваната за ствола на дърветата, което я правеше трудно забелижима. По време на спускането взех и третото гелче (оставаха ми още две, но знаех, че повече няма да се наложи да взимам). На 47.5км имаше хора от организаторите, които ни насочваха обратно на посоката към която беше финала. Тогава се сетих за този участък когато гледах трака на трасето. Точно там където бяха хората, които насочваха накъде да ходим се обърнах и видях, че Ванката ме е настигнал. Следваха леки изкачвания и спускания, като се стремях да усиля темпото. Постигнах частичен успех – на 49км се завиваше рязко надясно, като пропуснах отбивката и загубих 15-20 секунди. Извиках яростно, с яд че не следя маркировката и се върнах по трасето, като мислех че Иван е заминал надолу. Ядосан на себе си, чух стъпки зад мен. Обърнах се и видях Ванката, изненадан му казах „Мислех, че си заминал надолу, че аз малко обърках трасето“. Започнахме да спускаме заедно, но малко по малко започнах да изоставам и виждах как се отдалечава. Трябваше да не го изпускам, затова положих огромни услия за да успея да го настигна – на 50км вече тичах по петите му. Енергията, която вложих при спускането за да го настигна беше доста, а идваше едно изкачване, за което мислех, че няма да имам сили да държа на темпото му. Казах на Ванката пораженчески „честито Ванка, аз бях до тук нямам сили“ и започнах да изоставам. Появи се едно момче от организаторите и приятел на Ванката, който снимаше с GoPro камера, който засне няколко кадъра между прехода от спускането и изкачването, което предстоеше. Явно не само аз бях останал без сили. Изкачването беше около 400-500м, но бяха достатъчни. Видях, че Иван просто се одряза и беше напълно изтощен, а аз от някъде имах още останал малък запас от сили. Сега беше момента да натисна, колкото и изтощен да се чувствах. Наистина усетих, че това е момента. Знаех, че след изкачването идваше еднокилометрово спускане, което взех учудващо бързо.

Получи се едно невероятно състезание, в което непрестанната гонитба с Иван Гочев, държеше интригата до последните метри.

Тук може да проследите как са се движили всички участници:

https://tracksport.eu/map/367