„Витоша 100” 2018 през погледа на Станимир Димитров – Стамбето

Цел: преминаване по трасето на „Витоша 100” за под 10ч. –

Но как и кога започна всичко? Годината беше 2015 и тъкмо се бях записал да участвам на първата ми ултра дистанция, а именно на „Витоша 100”. Към онзи момент тепърва навлизах в трейл средите и като цяло това щеше да ми бъде второто състезание. Висока топка, нали 😉 Разбира се,  тогава също имах цел: да завърша ! И успях! След мъчните 17ч.и 23 мин. обещах на себе си и на човека, който ме въвлече в това състезание /Тодор Накев/, че ако някога пак участвам на „Витоша 100” ще бъде само и единствено, ако съм подготвен. Очаквано, още на следващата година бях подтикван да се включа отново в това ултра, но твърдо отстоявях решението си, като същото се случи и през 2017г. Просто не се чувствах максимално подготвен, но пък вече имах цел: през 2018г. да участвам в състезанието и да премина по трасето за под 10 часа.

И така 2018г. почука на вратата, целта беше поставена и дойде времето за усилена подготовка. Тичах почти през цялото време. Увереността ми постепенно нарастваше, като за това спомогна и резултатите, които постигнах по време на две състезания тази година, които бяха със същата денивилация, но с по-къса дистанция. Едното беше Ultrabericus 65km  в Италия  с D+2500m, което успях да премина за 6ч и 31 мин., а това се равняваше на 10км/ч средна скорост. Другото беше през месец Май на Планински Маратон Сливен 52 км и с D+2000m. Него успях да взема за 5ч и 14мин. , което също  се равнява на около 10км/ч средна скорост.

За да бъда максимално подготвен и последователен в действията си по време на маратона, предварително си направих план-график, с който да се съобразявам по време на състезанието:

Дни преди голямото събитие, както и в деня на състезанието зареждах организма си с електролити /соли, минерали и лимони/. През този период основно се хранех с  въглехидрати / паста,боб,елда и киноа/, като приемах и доста мазнини и белтъчини / любимото ми фъстъчено масло и ядки/. Протеините в менюто ми се състояха от пилешко месо и малко телешко.

Часове преди старта програмата ми беше доста натоварена и не успях да си почина толкова, колкото ми се искаше. Трябваше да се видя с Георги Димитров – Клечо, който ми предаде стартовия пакет. Иван Топузов пък беше човекът, с който имахме уговорка по време на състезанието да ме поеме и пейсва от Ярема до финала и затова през деня се видяхме, за да можем да обсъдим стратегията. Планът беше в 06:20ч. ситрунта вече да съм достигнал до споменатото място. Предадох му нещата, от които можех да се нуждая при срещата ни до Ярема, защото идеята беше да пропусна пункта на Брезите, за да не губя време. След споменатите срещи, в малкото ми останало време се опитах да подремна, но не успях. Затова пък гледах малка част от двубоя Германия-Швеция (фенче на Германия съм J ) . Настъпи моментът да потеглям. На старта бях един час по-рано и вместо да се отдам на унасящата ме дрямка, реших да загрея преди началото. Не след дълго към мен се присъедини и Даниел Иванов, който ми разказа какво си е взел за състезанието, тъй като към момента експериментира с Кето диета.

Оставаха броени минути до старта и се подкрепих с едно energie-start. 10, 9, 8…. всички вече нервно подскачаха ….. 3, 2, 1 СТАРТ !!!!


/Малко след старта/

Стратегията ми беше още от самото начало да си следя само собственото си темпо и колкото се може повече да игнорирам останалите. За моя изненада темпото на останалите не беше толково бързо, колкото очаквах и групата, която се заформи се състоеше от  Сашо, Иво Атанасов, Иво Хаджиев, Любо Тодоров, Христо Цветков, Иван Гочев, Коцето Атанасов, Кристиян Кирилов (който беше на дуатлон), Никола Кондарев (бързака от Маратон Панчарево, с който се запознах – тръгва с бързо темпо, което му играе лошо шега в последствие) , както и още няколко човека, които за мен бяха непознати.

До „Тихия кът“ всички от гореспоменатата група бяхме в комплект, но следваше спускането, в което очаквах да се получат разпокъсванията, но уви и този път грешях. Впоследствие Сашо, Иво, Коцето Атанасов и още някои започнаха малко по-малко да набират преднина. Към 15км, получих много странно запитване идващо зад мен – „Нали няма проблем да тичам след теб“, засмях се и отговорих „Разбира се, че няма…“ Беше Никола Кондарев, чиято цел за преминаване по трасето беше за 9ч. и 30 мин., но впоследствие разбрах, че той се е отказал от състезанието.

Неусетно дойде и пунктът на с.Кладница. По първоначален разчет, бях си поставил като оптимистична цел за преминаването на този участък за 2:00ч. След пристигането ми, часовникът показваше 1:59:30, което означаваше , че се движа по план, а и се чувствах добре.

Малко преди с.Боснек, забелязах, че Кондарев и Коцето са изостанали, а Любо Тодоров, който стана четвърти, тичаше на около 20-30м пред мен. На по-дългите прави виждах червената светлина от челника на Иво Атанасов. Около 2-3км преди пункта на Чуйпетлово, усетих, че започвам да изоставам от темпото на Любо, но като цяло слушах тялото си и не исках да рискувам да се отрежа рано рано, защото имаше още приблизително 60 км до финала. Следваше навлизане в горската част, в която вече не виждах челници. Бях изцяло фокусиран върху трасето, тъй като освен калта имаше и доста коловози, заради които имах няколко неприятни навяхвания от стъпванията на криво.

Малко преди Ярлово на контролния пункт разбрах, че към момента се движа шести и вече нямах търпение да стигна до Ярема, където трябваше да ме чака Иван Топузов и да ме „избута“ до финала.


/Около Ярлово, видимо в добро настроение/

 Оставаха ми леките изкачвания, които приключваха до Ярема. На места имаше няколко кални участъка от порядъка на 40-50м, в които доста се хлъзгаше и на няколко пъти щях да се „гмурна“.

Неусетно вече се спусках към чешмата на Ярлово, където ме чакаше подкрепата. Изпреварвах предвиденото време с 10 мин. и бях на мястото на срещата ни около 06:20ч. Ванката се погрижи за подкрепителните ми напитки и хапване, като също ми помогаше и за психологическата ми издръжливост. Внезапно обаче, спирайки да си прибера бутилките, получих сериозни крампи в задната част на бедрата. Спрях за няколко секунди да се разтегна, но не за твърде дълго, тъй като щеше да стане още по-зле. Спускахме се надолу по асфалтовия път със скорост по-бавно от това, което ми е искаше, но схващанията просто не ми позволяваха да си разгъна крака така, както трябва. Малко след това болката в задната част на бедрата понамаля и я усещах като дискомфорт, който ту се усилваше, ту намаляваше

По план трябваше да пропусна пункта Белите брези (на Железница), но уви, пречупих се психически и исках да спра, с претекст да хапна и пийна нещо. Не спазвах плана, който си бях изготвил, но все пак се движех добре и изпреварвах с 5 минути предварително заложеното си време.


/Около с.Железница, малко след пункта, Ванката пак ми крещи/

От Железници до финала крампирането не ме отпусна, което ме караше на равнинните участъци да вървя за няколко секунди. Бях наясно и постоянно си повтарях, че ако продължавам в същия дух ще ме задминат много хора, но просто бедрата ми бяха на друго мнение и ми се противопоставяха.

Ванката през цялото време не спираше да приказва, да пуска музика и да ми крещи, че не може да се предавам и това лесно трасе да ме затруднява. В този момент усетих, че изтървам контрола над себе си, който имах до сега. И така няколко минути след последния пункт на Драгалевци се случи това, което избягвах през цялото съсезание – настигнаха ме. Точно 5 км преди финала Христо Цветков и неговият пейсър ме задминаха доста бързо. Да, подейства ми малко демотивиращо. Но вече нямах вариант и просто не трябваше да спирам изобщо до финала. Последните километри ми се сториха като часове, но като на всяко състезание по време на последната права и спускане усетих прилива на енергия и усилих темпото за последно.

И Успях! Завърших!

Въпреки непредвидените ситуации, травми и на моменти загубата на вяра, не позволих на тялото си и като цяло на себе си да падна изцяло духом и да не продължа. Финиширах за 9ч. и 16 минути, което изцяло се вписваше в поставената ми цел /време под 10 часа/.  Да, това е магията на трейл бягането. Дава ти възможност всеки път да каляваш волята си и да доказваш на себе си, че си способен на повече от това, което мислиш! Смисълът е винаги да искаме да надграждаме и да си поставяме цели, за които упорито да работим. Аз вече имам нова цел за „Витоша 100” 2019г. – време под 9 часа! А какви са Вашите цели J


/Да извадиш камъчетата от обувката след финиширане: БЕЗЦЕННО/


/Резултати/